Личният бранд – това е нещо важно

Когато се кандидатира за президент на САЩ преди години, Мит Ромни изрече една реплика, която се помни до днес: „Корпорациите, приятели, това са хора“.

Така е. И всъщност е вярно и обратното. Хората в някакъв смисъл може да бъдат разглеждани като корпорации – защото имат бранд.

Доскоро в маркетинга се смяташе, че само компаниите имат „бранд индентичност“. Но после започнахме да гледаме и на знаменитости като на брандове. Например Бионсе, Ким Кардашиян, дори Доналд Тръмп. Днес все повече сме наясно, че репутацията на всеки човек и неговите качества съставляват негов персонален бранд.

И също както при марки като Starbucks, L’Oreal, Coca-Cola, всеки човек има някакви характеристики, които го определят. Това са начините, по които той мисли за себе си + нещата, които другите мислят за него.

Персоналният бранд на всеки е съставен от хиляди негови избори и мнения, от прости решения, които е взел, до доста сложни и съответно резултатите от тях.

Всеки човек, който срещаме, си оформя мнение за нас. Може да не сте наясно за бранда си. Ако е така, то означава, че може би не се представяте по най-добрия възможен и най-точния начин. Не става ясно кой сте и на какво сте способни.

Силата на конструктивната критика

Ефективният персонален брандинг не е свързан с правенето на някакво шоу или измислянето как с малко работа да получиш възможно най-голямата награда – финансово признание или друго. Това е комуникиране.

Животът е твърде кратък, за да не бъдем най-добрата възможна версия на себе си.

И така, защо въобще да ни е грижа за личния ни бранд? Краткият отговор е, защото живеем в такъв свят.

Глобални бизнес лидери като Марк Зукърбърг например осъзнават, че имат бранд, който продава, също така, както имат и репутация. В работата личният бранд се характеризира от въпроси като как се държим по време на работни срещи, дали сме водещи на тях, имаме ли чувство за хумор – склонни ли сме да правим неподходящи шеги, как ни възприемат колегите.

Някои от най-добрите в света по отношение на личния брандинг са Илон Мъск, Ричард Брансън, Питър Тийл. Всички те имат нещо общо – научили са важен урок:ако не признаваш и не създаваш бранда си, хората ще си направят собствени изводи.

Както написа Брансън веднъж: „брандингът изисква ангажиране, ангажиране с продължително пресътворяване, да умееш да напипваш струните, които провокират емоции в хората и отдаване на въображението. Лесно е да бъдем цинични за тези неща, много по-трудно е по отношение на тях да бъдем успешни“.

По коментар на Джеръми Голдман в Inc.com

Източник: http://www.manager.bg