HTML (HyperText Markup Language)

Език за маркиране на хипертекст език за маркиране на хипертекст. Език за форматиране и маркиране на електронни текстови документи. Състои се от тагове, които определят как ще изглежда текстът на страницата на сайта.

Какво е език за маркиране на хипертекст (HTML)?

HyperText Markup Language (HTML) е набор от символи или кодове за маркиране, вмъкнати във файл, предназначен за показване в Интернет. Маркирането казва на уеб браузърите как да показват думите и изображенията на уеб страницата.

Всеки отделен код за маркиране на парче (който би попадал между символите “<” и “>”) се обозначава като елемент, въпреки че много хора също го наричат таг. Някои елементи идват по двойки, които показват кога даден ефект на показване трябва да започне и кога да приключи.

HyperText Markup Language (HTML) е основният скриптов език, използван от уеб браузърите за изобразяване на страници в световната мрежа.
HyperText позволява на потребителя да щракне върху връзка и да бъде пренасочен към нова страница, препращана от тази връзка.
Ранните версии на HTML бяха статични (Web 1.0), докато по-новите итерации се отличават с голяма динамична гъвкавост (Web 2.0, 3.0).
Маркирането е текстът, който се появява между две заострени скоби (напр. <foonote>), а съдържанието е всичко останало.

HTML описание

HyperText Markup Language е компютърният език, който улеснява създаването на уебсайт. Езикът, който има кодови думи и синтаксис като всеки друг език, е сравнително лесен за разбиране и с течение на времето става все по-мощен в това, което позволява на някого да създаде. HTML продължава да се развива, за да отговори на изискванията и изискванията на Интернет под прикритието на World Wide Web Consortium, организацията, която проектира и поддържа езика; например с преминаването към Web 2.0 .

Хипертекстът е методът, чрез който интернет потребителите навигират в мрежата. Чрез щракване върху специален текст, наречен хипервръзки, потребителите се пренасочват към нови страници. Използването на хипер означава, че не е линейно, така че потребителите могат да отидат навсякъде в Интернет, просто като щракнат върху наличните връзки. Маркирането е това, което HTML таговете правят с текста вътре в тях; те го маркират като специфичен тип текст. Например текстът за маркиране може да бъде под формата на получер шрифт или курсив, за да привлече специално внимание към дума или фраза.

В основата си HTML е серия от кратки кодове, въведени в текстов файл. Това са таговете, които захранват възможностите на HTML. Текстът се записва като HTML файл и се преглежда през уеб браузър. Браузърът чете файла и превежда текста във видима форма, както е указано от кодовете, които авторът е използвал, за да напише това, което става видимото изобразяване. Писането на HTML изисква етикетите да се използват правилно, за да се създаде визия на автора.

Таговете са това, което отделя нормалния текст от HTML кода. Таговете са думите между така известните като ъглови скоби, които позволяват на графики, изображения и таблици да се показват на уеб страницата. Различните тагове изпълняват различни функции. Най-основните тагове прилагат форматиране към текст. Тъй като уеб интерфейсите трябва да станат по-динамични, могат да се използват каскадни стилови таблици (CSS) и JavaScript приложения. CSS прави уеб страниците по-достъпни, а JavaScript добавя мощност към основния HTML.

HTML срещу XML

За разлика от HTML, Extensible Markup Language или XML позволява на потребителите да дефинират собствено маркиране. Например, използвайки XML, един потребител може да избере да обозначи бележка под линия с тага <footnote>, докато друг потребител може да избере <fn>.

При използване на HTML само един предварително определен етикет може да се използва за обозначаване на конкретен тип информация. XML документите са предназначени да бъдат лесни за четене, тъй като съдържат дефинирани от потребителя тагове и тъй като документите се състоят само от маркиране и съдържание.