Какво се случи, когато станахме 150 човека

Преди няколко години написах текст със заглавие “Красотата да бъдеш малък”. В него коментирах някои от проблемите, пред които бяхме изправени, когато агенцията ни Biggs Gilmore се разрасна от 60 на 90 души. Сега вече сме още повече и ми се струва подходящ момент да спра за малко, да поема дъх и разсъждавам малко по темите за растежа и размера на рекламните агенции.

В нашия бизнес винаги сме били внимателни. Не искаме да назначаваме служители прекалено набързо. По наше мнение трябва да се увеличава персоналът само когато е намерен талант, който си заслужава инвестицията. Друга част от философията ни е, че предпочитаме да имаме дълбока връзка с по-малък брой страхотни клиенти, отколкото да обслужваме по-голям брой рекламодатели на средно ниво в много различни държави.

Растежът ни се отрази добре, естествено. Но не всичко е цветя и рози. Оказа се, че колкото по-големи стават рекламните агенции, толкова повече се губи комуникацията между хората в екипите. Независимо колко се разрастват те. Вътрешнофирмената култура, която някога е правила агенцията специална в очите на служителите, започва да ерозира. Това може би в някаква степен се отнася и за останалите видове бизнес. Опитът ни показва, че се случва когато една компания прехвърли 150 служители.

Какво се случи, когато пораснахме малко?

Важно беше да продължим топлия контакт с дългогодишните клиенти, независимо, че структурата ни се разраства. Възложихме поддържането на тази връзка на старшите ни служители, в момента, когато станахме повече.

На върха останаха малко. Не поддържаме сложна административна структура на няколко нива, както в много други видове фирми. Хората в екипите ни докладват на по-малко от 10 души и така ще бъде и занапред.

Много подбираме, защото смятаме, че не всеки е подходящ за бизнеса с реклама. Понякога интервюираме десетки кандидати и не избираме никой с месеци. Търсим перфектния кандидат, не подходящия, въпреки нуждата от назначения във времената, когато напускат кадрите или има структурни промени.

Смятаме, че е важно да се запази усещането на хората за това, че работят в малка агенция, независимо дали бизнесът се разраства. Все още често се чувстваме малки да се борим с някои от нашите конкуренти. Правим всичко възможно да сме пъргави и гъвкави както преди, въпреки че не сме. Понякога разрастването на бизнеса, дори и само с няколко души, става товар. Кога се случва това? Смятам, че когато спреш да се забавляваш с работата.

Анди Гоуд в AdvertisingAge

Източник: https://www.manager.bg/