Възвръщаемост на маркетинговата инвестиция – съотношението на възвръщаемост на инвестициите в маркетинга. Показател за оценка на възвръщаемостта на инвестициите в маркетинга.

Показателят се изчислява по формулата:
ROMI=(Печалба-разходи за маркетинг)/разходи за маркетинг*100%.
Ако индикаторът е по-малък от 100%, тогава разходите за маркетинг са нерентабилни, а ако е повече от 100%, инвестициите са печеливши.

Този показател понякога се нарича ROI (възвръщаемост на инвестицията). Но тъй като в интернет маркетинга инвестициите в маркетинга обикновено се разбират като инвестиции, и двете понятия могат да се считат за синоними, особено след като се изчисляват по една и съща формула. От гледна точка на езика ROI е по-общо понятие, а ROMI е специален случай и се отнася конкретно до маркетингови инвестиции.

Той е широко използван под някаква форма в много компании, тъй като: осигурява допълнително ниво на контрол и прогнозиране на бъдещите парични потоци; помага за подобряване на маркетинговата ефективност и; предоставя шаблонен подход към маркетинговата отчетност, който помага за изграждане на доверие и разбирателство с финансовите отдели.

Най-простият начин да се обясни математически възвръщаемостта на маркетинговите инвестиции (ROMI) е както следва: ROMI е нарастващият финансов принос, генериран от маркетинга над маркетинговите разходи.

Има много предимства от измерването на възвръщаемостта на маркетинговите инвестиции, включително:

• Оценка на историческа и прогнозирана маркетингова производителност.
• Преглеждане и одобряване на маркетингови бюджети.
• Разпределяне на ограничени маркетингови средства между конкуриращи се марки, продукти, пазари, клиенти, елементи на маркетинговия микс и медии.
• Оценяване на конкретни маркетингови кампании за вземане на решения за тръгване/не.

Мярката е широко използвана, като около 77% от извадка от 194 маркетингови лидери в Северна Америка казват, че я смятат за много полезна, а 49% казват, че е „полезна за управление и наблюдение на техния бизнес“. ¹

Според проучването на Gartner за CMO за 2018 г., възвръщаемостта на инвестициите беше 6-ата най-избрана опция за въпроса „Като се имат предвид всички показатели, които се проследяват на таблото ви за управление на CMO (или висше маркетингово ръководство), които са най-важни за информиране на маркетинговата стратегия?“. Това беше близо до осведомеността, дяла на портфейла, конкурентните показатели, здравето на марката и дяла на гласа – всички те са редовни данни за анализите на възвръщаемостта на инвестициите. ²

Въпреки това, той не е толкова популярен, колкото би могъл или потенциално би трябвало да бъде най-вече в резултат на широкия му обхват, както и някои сложности и объркване при идентифицирането и обосноваването на това какво е „финансовият принос, генериран от маркетинга“.

Това отчасти е така, защото възвръщаемостта може да бъде идентифицирана по множество различни начини:

• Общо : възвръщаемост на всички разходи. Тази възвръщаемост е най-важна като оправдание за общите бюджети и защита срещу големи съкращения.

• Инкрементално : възвръщаемост на определено допълнително увеличение на разходите. Това е най-полезно за анализиране на решението да се откаже/не върви за нова
  маркетингова кампания или дейност.

• Маргинал : прогнозна възвръщаемост на „последния долар“ маркетингови разходи. Това е важен диапазон, за да се вземе предвид максимизирането на печалбата (по-специално съображения за маркетингов микс) и следователно максимизиране на ROMI.

Анализът може да се извърши и върху маркетинговите разходи в рамките на спектър от обхват между:

• Специфични за кампанията или канала: измерва възвръщаемостта на инвестициите за конкретна реклама при търсене, имейл кампания или конкретна оферта в рамките на кампания за директна поща.

• Пълен микс: мерки за възвръщаемост на инвестициите за пълния маркетингов микс или интегрирани маркетингови дейности, които могат дори да включват многогодишни разходи за проучване на пазара, дизайн на лого и ревизии, съвместни рекламни отстъпки и всички медии.

Тази сложност и объркване може също да са били насърчени от възхода на дигиталните медии, тъй като онлайн мерките за възвръщаемост на инвестициите често не успяват да разберат контрафактите (т.е. какво би се случило без инвестицията).