Тате, имам една мечта…
Мечтателите заставят света да върви напред, да се развива, да става по-добър и интересен.
Еркол Егизи, креативен директор на BBDO Proximity Dubai, публикува на страницата си във Facebook свои размишления за това къде ни отвеждат мечтите и какво огромно значение имат те в работата на всички, които са отговорни за връзките между хората.
………….
„Тате, имам една мечта. Искам да продавам идеите си.”
Бях на 13. Баща ми ме погледна така, както родителите понякога гледат на шантавите изблици на своите деца и рече: „Сине, струва ми се, че имаме проблем.”
Години по-късно с радост мога да споделя, че се оказах достатъчно голям инат да съхраня детския си манифест. Баща ми не трябваше да се тревожи; това не се оказа проблем, а живот, който си струва. Но каква ще е равносметката на следващите поколения мечтатели? Определено, те няма да имат проблем с продажбата на идеи в този хиперсвързан свят.
Днес е по-лесно от всякога да извадиш своята идея на пазара. Сегашните тийнейджъри го правят почти от раждането си. Да споделят нещо, да бъдат постоянно във връзка с целия свят – за тях това е втора природа. Взаимодействието с приятелите, семейството и света тече едновременно с река от информация. Всичко, което те правят, мислят или чувстват е готово да бъде опаковано и сложено „на тезгяха”. Съревнованието в предаването на данни е в центъра на техния млад живот: Колко приятели и последователи имам? Колко лайка получи снимката ми Инстаграм? Явявам ли се център на общуване? – те постоянно са в режим на продажба, независимо дали го осъзнават.
Така че, нашето време трябва да бъде Златният век на мечтателите. Никога не сме имали по-добра възможност да се представим на света.
Но самопредставянето е само половината от работата, която трябва да се свърши. Моята мечта беше превърната в реалност не от амбициите, не от кариерния устрем, не от продажби, а от идеите.
Ако искате да изживеете мечтите си, ако искате истински да бъдете свързани с хората в този безумен свят, никога не бива да подценявате силата на идеята, която ще ви отличи от всеобщия шум.
В света на новия маркетинг на бизнеса му харесва да вярва, че общува със своите клиенти, докато в реалността мнозина негови представители са забравили какво е наистина да си говориш с хората. Да достигнеш нужните цифри и да обявиш, че връзката се е състояла лесно – цифровият свят е добър към хората, които обичат измерванията. Но кое от тях мери значимостта? Кои от тези цифри ни движат напред като човечество?
За да има стойност в света на маркетинг комуникацията, идеята трябва да събуди искрени емоции; да ви кара да се смеете, вълнувате, тревожите. В това, което правим трябва да присъства винаги благородството на духа. Защото във всяко решение, което вземаме, било то каква марка кафе да си купим или да подпишем договор за милиони, емоциите винаги са на първо място. Да, нашите рационални умове играят решаваща роля – информацията трябва да бъде събрана, фактите да са неоспорими, но това е най-лесното. Сложното е да помним винаги истината, че нашите смеещи се, плачещи, любящи, ненавиждащи, забавни и сериозни емоционални умове винаги си искат своето.
Това е, което най-успешните и култови компании разбират инстинктивно. Те също са мечтатели, защото са били основани от хора, мечтали за това как да променят света.
Затова и винаги, когато правя интервю с някого, независимо дали клиент по бъдещ проекти или пък кандидат за работа, питам: „За какво мечтаете?” Отговорът най-често е: „Хм, никога досега не са ме питали такова нещо.”
За всеки, който е в бизнеса с комуникации този въпрос е по-важен от всякога днес. Никога не е имало по-добро време да се достигне до потребителите, но сме изправени пред избор. Бихме могли да използваме всички възможни технологии и канали, за да прокараме нашето съобщение над нивото на всеобщия шум. Или, можем да използваме дарбата да предизвикваме оживление, да създаваме предназначение и способности за безкрайно развитие на нашите идеи. За да запалим емоции в хората. Това е новата ми мечта.”
Източник: https://www.manager.bg/