Маркетингът обожава плацебо ефекта
Ефектът на плацебото (симулиране на терапевтично въздействие) не е лъжа. Ако вярвате, че нещо ще ви помогне да се почувстватепо-добре, в много голяма степен то може да го направи.
Съвсем същият ефект работи със стерео оборудването, виното, политиците… Абсолютно навсякъде, където нашите вярвания се кръстосват с реалността.
Така може да вярвате, че Ford е по-добре от Chevrolet, че вашият футболен отбор е по-добър от основния му противник и че едно определено „племе“ има право (и че всички останали грешат).
Маркетингът обожава плацебо ефекта, защото той отваря вратата към истории и басни, към разнасянето на мълвата “от уста на уста” и най-разнообразни възприятия. Той дава възможност на маркетолозите да продават повече от цена и приложения. Първият културен вторичен продукт, който тази полза създава е понятието, че всеки може да вярва в каквото си иска и е много грубо това право да бъде поставяно под въпрос.
Вторият продукт е истински проблем. Ако прекарате достатъчно време, изпитвайки собствения си подход и реалност, може да достигнете до заключението, че това, което работи при вас, е универсална истина. Изглежда, маркетингът плюс психологията могат да бъдат равни на наука.
За да работи плацебото, трябва да вярвате в него. Да вярвате обаче понякога означава да прекратявате връзката си с факта, който може да бъде проверен.
Когато това се случи може да ви се стори, че сте склонни да вярвате в неща, които са в конфликт с очевидната истина и с разбирането за реалността. С достатъчно вътрешно самонавиване може и да повярвате, че стъпките на човека по Луната са лъжа, че левитацията е възможна, и че светът е само на 6000 г.
Добре дошли сте да вярвате, че водните метали ще променят представянето ви в спорта и че Зет-лъчите ще излекуват артрита ви. Но, само докато тази вяра се сблъска с нещо, което е наистина вярно.
Например фактът, че светът се затопля. За да бъдем ясни, от всички се очаква да имат мнение за това какво да се направи във връзка с глобалното затопляне. Чудя се обаче дали трябва да съгласуваме мненията на населението за това дали наистина го има затоплянето или не. Караме хората да доставят знанието си на базата на статистика, на науките на земята и атмосферните условия… Разбира се, повечето от тях нямат цялото това знание и всъщност изобщо не се вълнуват, че го нямат. Ако всичко, което има значение за тях са вярванията им, защо да ги имат?
Това, което ме тревожи, е дали сме склонни да се разстройваме, когато истинатане отговаря на гледната ни точка.
Сет Годин в блога си за маркетинг – един от най-посещаваните и успешни блогове на тази тематика в света.
Източник: http://www.manager.bg
